nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
Jul 16, 2020, 4:13 PM

Остатъците от лепило

902 1 7

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило 
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    Благодаря за отзивите!
    Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!
  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Ах, тези етикети...
    Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.
  • nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0