Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби
със сила Островръхчо сладкодушен.
Детето го разбра и проследи,
във скритите му мисли се заслуша.
Поспря се. Островръхчо като лъв,
с прецизна точност скока си направи.
- Добре дошъл! По-смел си! Беше пръв! -
Заобленчо му каза незабавно. ...