– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша,
която точно върху него пльокна.
Но думите ми този брат послуша
и право във тревата гъста скокна.
– За мен е време да ви се представя –
напред излезе камъкът излъскан. –
Търкулчо ме наричат. Ще добавя
на шир и длъж, че красота аз пръскам. ...