Островръхчо и Заобленчо - 5
– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша,
която точно върху него пльокна.
Но думите ми този брат послуша
и право във тревата гъста скокна.
– За мен е време да ви се представя –
напред излезе камъкът излъскан. –
Търкулчо ме наричат. Ще добавя
на шир и длъж, че красота аз пръскам.
– А можеш ли потока да прескочиш?
Спечелих състезание такова! –
вниманието другаде насочи
и влезе Островръхчо в тема нова.
– Търкалял съм се като в маратона
аз дни и нощи километри много!
Дори нагоре – беше стръмен склона.
– Лъжа съзирам тук! Това не мога
и за със тренировки постоянни
и истински заложби атлетични,
Търкулчо, да постигна! Туй е явна
измама и съвсем не ти прилича!
До пръскане Търкучо се напрегна,
готов да защитава свойто име.
Веднага мисъл и възможност впрегна
и викна: – Хайде, Тичай! Догони ме!
И изведнъж със скорост много бърза
по пътя на градчето се търкулна.
И Островръхчо сръчността отвърза,
засили се и в мисълта си умна
съперника си нов почти догони,
но случи му се малка изненада.
Видя, че маха с лапичка и рони
сълзи кутре до някаква ограда.
Скалата го възпита да помага
и той, решил от днес добър да стане,
заби пети по-остри и от шпага,
да спре. Кутрето малко беше с рана.
Не знаеше на кучето езика,
но бе разбрал – от помощ се нуждае.
Видя той две деца. Да ги повика
реши. Към тях се стрелна. – Да играем! –
подскочи сам в ръцете на момчето
– Я виж какъв красавец си намерих!
– И аз си имам в джоба камък! – Спрете! –
простена Островръхчо – Там трепери
едно кутре със лапичка ранена...
Добри бъдете, помогнете вие!
– Ти чу ли, той говори ми? – смутено
и без дори учудване да крие,
момчето проследи зова му спешен.
Търкулчо се прикри в далечината
с усмивката си дяволито смешна.
Какво обаче случи се, децата
след своя сън в леглата ще научат,
че приказката утре продължава.
Гушнете всички плюшеното куче.
То обичта ви също заслужава!
Следва:...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
