26.12.2024 г., 17:44

Островръхчо и Заобленчо - 5

468 4 11

– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –

ядосан Островръхчо им продума. –

На бал ли с други камъчета бяхте?

– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –

Забави ни една узряла круша,

която точно върху него пльокна.

Но думите ми този брат послуша

и право във тревата гъста скокна.

– За мен е време да ви се представя –

напред излезе камъкът излъскан. –

Търкулчо ме наричат. Ще добавя

на шир и длъж, че красота аз пръскам.

– А можеш ли потока да прескочиш?

Спечелих състезание такова! –

вниманието другаде насочи

и влезе Островръхчо в тема нова.

– Търкалял съм се като в маратона

аз дни и нощи километри много!

Дори нагоре – беше стръмен склона.

– Лъжа съзирам тук! Това не мога

и за със тренировки постоянни

и истински заложби атлетични,

Търкулчо, да постигна! Туй е явна

измама и съвсем не ти прилича!

До пръскане Търкучо се напрегна,

готов да защитава свойто име.

Веднага мисъл и възможност впрегна

и викна: – Хайде, Тичай! Догони ме!

И изведнъж със скорост много бърза

по пътя на градчето се търкулна.

И Островръхчо сръчността отвърза,

засили се и в мисълта си умна

съперника си нов почти догони,

но случи му се малка изненада.

Видя, че маха с лапичка и рони

сълзи кутре до някаква ограда.

Скалата го възпита да помага

и той, решил от днес добър да стане,

заби пети по-остри и от шпага,

да спре. Кутрето малко беше с рана.

Не знаеше на кучето езика,

но бе разбрал – от помощ се нуждае.

Видя той две деца. Да ги повика

реши. Към тях се стрелна. – Да играем! –

подскочи сам в ръцете на момчето

– Я виж какъв красавец си намерих!

– И аз си имам в джоба камък! – Спрете! –

простена Островръхчо – Там трепери

едно кутре със лапичка ранена...

Добри бъдете, помогнете вие!

– Ти чу ли, той говори ми? – смутено

и без дори учудване да крие,

момчето проследи зова му спешен.

Търкулчо се прикри в далечината

с усмивката си дяволито смешна.

Какво обаче случи се, децата

след своя сън в леглата ще научат,

че приказката утре продължава.

Гушнете всички плюшеното куче.

То обичта ви също заслужава!

 

Следва:...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е основното, на което трябва да научим децата, така мисля аз. Благодаря, че си тук!🥰
  • Учиш на доброта, супер.
    Поздравявам те.
  • И на мен ми е мило и хубаво, че те виждам при детскта ми поредица, Дейна!
    Щастливи празници с близки на сърцето си хора да имаш!🥰
  • Весело и мило ми стана на душата след прочита на приказката...
    Весело посрещане на Новата година, Мария!
  • Щастлива съм, че съм ти подарила усмивки, Краси!🥰 Посрещни Новата година, заредена с много настроение и мечти, които да се сбъднат!👍❤️

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...