Dec 26, 2024, 5:44 PM

Островръхчо и Заобленчо - 5

474 4 11

– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –

ядосан Островръхчо им продума. –

На бал ли с други камъчета бяхте?

– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –

Забави ни една узряла круша,

която точно върху него пльокна.

Но думите ми този брат послуша

и право във тревата гъста скокна.

– За мен е време да ви се представя –

напред излезе камъкът излъскан. –

Търкулчо ме наричат. Ще добавя

на шир и длъж, че красота аз пръскам.

– А можеш ли потока да прескочиш?

Спечелих състезание такова! –

вниманието другаде насочи

и влезе Островръхчо в тема нова.

– Търкалял съм се като в маратона

аз дни и нощи километри много!

Дори нагоре – беше стръмен склона.

– Лъжа съзирам тук! Това не мога

и за със тренировки постоянни

и истински заложби атлетични,

Търкулчо, да постигна! Туй е явна

измама и съвсем не ти прилича!

До пръскане Търкучо се напрегна,

готов да защитава свойто име.

Веднага мисъл и възможност впрегна

и викна: – Хайде, Тичай! Догони ме!

И изведнъж със скорост много бърза

по пътя на градчето се търкулна.

И Островръхчо сръчността отвърза,

засили се и в мисълта си умна

съперника си нов почти догони,

но случи му се малка изненада.

Видя, че маха с лапичка и рони

сълзи кутре до някаква ограда.

Скалата го възпита да помага

и той, решил от днес добър да стане,

заби пети по-остри и от шпага,

да спре. Кутрето малко беше с рана.

Не знаеше на кучето езика,

но бе разбрал – от помощ се нуждае.

Видя той две деца. Да ги повика

реши. Към тях се стрелна. – Да играем! –

подскочи сам в ръцете на момчето

– Я виж какъв красавец си намерих!

– И аз си имам в джоба камък! – Спрете! –

простена Островръхчо – Там трепери

едно кутре със лапичка ранена...

Добри бъдете, помогнете вие!

– Ти чу ли, той говори ми? – смутено

и без дори учудване да крие,

момчето проследи зова му спешен.

Търкулчо се прикри в далечината

с усмивката си дяволито смешна.

Какво обаче случи се, децата

след своя сън в леглата ще научат,

че приказката утре продължава.

Гушнете всички плюшеното куче.

То обичта ви също заслужава!

 

Следва:...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е основното, на което трябва да научим децата, така мисля аз. Благодаря, че си тук!🥰
  • Учиш на доброта, супер.
    Поздравявам те.
  • И на мен ми е мило и хубаво, че те виждам при детскта ми поредица, Дейна!
    Щастливи празници с близки на сърцето си хора да имаш!🥰
  • Весело и мило ми стана на душата след прочита на приказката...
    Весело посрещане на Новата година, Мария!
  • Щастлива съм, че съм ти подарила усмивки, Краси!🥰 Посрещни Новата година, заредена с много настроение и мечти, които да се сбъднат!👍❤️

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...