4 feb 2023, 10:18

Осъден на Живот

  Poesía
367 1 3

ОСЪДЕН НА ЖИВОТ

 

... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден,
тъй не успях да свържа двата края, за мене истина, за вас – лъжа,

 

и в тоя омагьосан кръг не зная, не виждам смисъла – да продължа,
я колко имена! – и лесна слава, все тъй метат годините без жал,
и знам, ще ме осъдят на забрава! – ако фалшиви песнички съм пял,
Бог замени присъдата ми смъртна със доживотна лудост на поет.
Аз прангите си цял живот ще къртя в килията на своя строг куплет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някои, мила Милена, просто не искат да се "събудят" за добри чувства.
  • Небесна поезия, дошла да ни събуди за добри чувства, добри мисли и добри дела!
  • Бог живее в теб и те е орисал на тази лудост - която - забележи! - не е нужно да е извънземна. Докато някои превъртат броячи, ти твориш. А творчеството не е по силите на всекиму. Аксиома - това за математиците, да им го преведа

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...