Осъден на Живот
ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден,
тъй не успях да свържа двата края, за мене истина, за вас – лъжа,
и в тоя омагьосан кръг не зная, не виждам смисъла – да продължа,
я колко имена! – и лесна слава, все тъй метат годините без жал,
и знам, ще ме осъдят на забрава! – ако фалшиви песнички съм пял,
Бог замени присъдата ми смъртна със доживотна лудост на поет.
Аз прангите си цял живот ще къртя в килията на своя строг куплет.
© Валери Станков All rights reserved.
