7 dic 2017, 11:27

Осъдени мъртви души

  Poesía
687 1 2

Полупиян съм днес - почти олях се,

ослушвам се за първите петли,

псувам живота около празна маса

с мъже със същите съдби.

 

Във полумрак с другарите сме раждани,

държавата дари ни с половин права.

Не пожелахме да и станем граждани

и скъпо си платихме за това.

 

В полупансион бе светлото ни минало,

понякога за дълго в строг режим.

Пия и псувам младостта отминала,

а как копнеехме да и се насладим.

 

И полупразни са ни стъклените чаши,

едва ги пълним с немощни сълзи,

давим във вино спомени и плачем

за МЪРТВИТЕ, ОСЪДЕНИ ДУШИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Юри Йовев

Comentarios

Comentarios

  • Контрапункт на тъгата, която носи твоето стихотворение, Юри:

    „Живей с немечтани мечти,
    мини неизбродни води,
    стигни непристъпни бряг,
    носи непосилната мъка,
    срази несразимия враг!“
    /Песента на Дин Кихот "Живей с немечтани мечти" от мюзикъла "Човвкът от Ламанча"/

    Какво в същност е Поета, ако не е Дон Кихот?
  • Талантливо, но песимистично. И понеже и на мен понякога ми потъват гемиите, няма да критикувам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...