Полупиян съм днес - почти олях се,
ослушвам се за първите петли,
псувам живота около празна маса
с мъже със същите съдби.
Във полумрак с другарите сме раждани,
държавата дари ни с половин права.
Не пожелахме да и станем граждани
и скъпо си платихме за това.
В полупансион бе светлото ни минало,
понякога за дълго в строг режим.
Пия и псувам младостта отминала,
а как копнеехме да и се насладим.
И полупразни са ни стъклените чаши,
едва ги пълним с немощни сълзи,
давим във вино спомени и плачем
за МЪРТВИТЕ, ОСЪДЕНИ ДУШИ!
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
„Живей с немечтани мечти,
мини неизбродни води,
стигни непристъпни бряг,
носи непосилната мъка,
срази несразимия враг!“
/Песента на Дин Кихот "Живей с немечтани мечти" от мюзикъла "Човвкът от Ламанча"/
Какво в същност е Поета, ако не е Дон Кихот?