Dec 7, 2017, 11:27 AM

Осъдени мъртви души

  Poetry
684 1 2

Полупиян съм днес - почти олях се,

ослушвам се за първите петли,

псувам живота около празна маса

с мъже със същите съдби.

 

Във полумрак с другарите сме раждани,

държавата дари ни с половин права.

Не пожелахме да и станем граждани

и скъпо си платихме за това.

 

В полупансион бе светлото ни минало,

понякога за дълго в строг режим.

Пия и псувам младостта отминала,

а как копнеехме да и се насладим.

 

И полупразни са ни стъклените чаши,

едва ги пълним с немощни сълзи,

давим във вино спомени и плачем

за МЪРТВИТЕ, ОСЪДЕНИ ДУШИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Юри Йовев

Comments

Comments

  • Контрапункт на тъгата, която носи твоето стихотворение, Юри:

    „Живей с немечтани мечти,
    мини неизбродни води,
    стигни непристъпни бряг,
    носи непосилната мъка,
    срази несразимия враг!“
    /Песента на Дин Кихот "Живей с немечтани мечти" от мюзикъла "Човвкът от Ламанча"/

    Какво в същност е Поета, ако не е Дон Кихот?
  • Талантливо, но песимистично. И понеже и на мен понякога ми потъват гемиите, няма да критикувам!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...