11 sept 2007, 11:00

Осъдени на любов

  Poesía
1.1K 0 12

Пресякохме се в точка на запалване
и бяхме обичайните заподозрени,
осъдени, без право на обжалване,
с доказателства от страсти заличени.



И присъдата ни строга - доживотна,
а всъщност не ни пратиха призовки,
но май така ни беше по-изгодна -
в на Съдника-Любов ръцете ловки.



До лудост да обичаш - престъпление,
а присъдата е сладка и за двама -
на любов осъдени сме по рождение
и носим гените на Любовта голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,сладка е тази присъда-ОТ ЛЮБОВ!! Браво,Ели, трогателен стих!!! Отива в любими!
  • Ти пак ще дойдеш на разсъмване-
    ще тръпна в утринния хлад.
    Със теб на обич сме осъдени,
    но няма връщане назад.
    Ти пак ще тръгнеш на разсъмване-
    ще зъзна в утринния хлад.
    Със теб на болка сме осъдени,
    но няма връщане назад...
  • Хубава присъда Ели!
    Поздравявам те!
  • Сладка присъда !!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...