Sep 11, 2007, 11:00 AM

Осъдени на любов

  Poetry
1.1K 0 12

Пресякохме се в точка на запалване
и бяхме обичайните заподозрени,
осъдени, без право на обжалване,
с доказателства от страсти заличени.



И присъдата ни строга - доживотна,
а всъщност не ни пратиха призовки,
но май така ни беше по-изгодна -
в на Съдника-Любов ръцете ловки.



До лудост да обичаш - престъпление,
а присъдата е сладка и за двама -
на любов осъдени сме по рождение
и носим гените на Любовта голяма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,сладка е тази присъда-ОТ ЛЮБОВ!! Браво,Ели, трогателен стих!!! Отива в любими!
  • Ти пак ще дойдеш на разсъмване-
    ще тръпна в утринния хлад.
    Със теб на обич сме осъдени,
    но няма връщане назад.
    Ти пак ще тръгнеш на разсъмване-
    ще зъзна в утринния хлад.
    Със теб на болка сме осъдени,
    но няма връщане назад...
  • Хубава присъда Ели!
    Поздравявам те!
  • Сладка присъда !!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...