Пресякохме се в точка на запалване
и бяхме обичайните заподозрени,
осъдени, без право на обжалване,
с доказателства от страсти заличени.
И присъдата ни строга - доживотна,
а всъщност не ни пратиха призовки,
но май така ни беше по-изгодна -
в на Съдника-Любов ръцете ловки.
До лудост да обичаш - престъпление,
а присъдата е сладка и за двама -
на любов осъдени сме по рождение
и носим гените на Любовта голяма.
© Елица Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
