11.09.2007 г., 11:00

Осъдени на любов

1.1K 0 12

Пресякохме се в точка на запалване
и бяхме обичайните заподозрени,
осъдени, без право на обжалване,
с доказателства от страсти заличени.



И присъдата ни строга - доживотна,
а всъщност не ни пратиха призовки,
но май така ни беше по-изгодна -
в на Съдника-Любов ръцете ловки.



До лудост да обичаш - престъпление,
а присъдата е сладка и за двама -
на любов осъдени сме по рождение
и носим гените на Любовта голяма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах,сладка е тази присъда-ОТ ЛЮБОВ!! Браво,Ели, трогателен стих!!! Отива в любими!
  • Ти пак ще дойдеш на разсъмване-
    ще тръпна в утринния хлад.
    Със теб на обич сме осъдени,
    но няма връщане назад.
    Ти пак ще тръгнеш на разсъмване-
    ще зъзна в утринния хлад.
    Със теб на болка сме осъдени,
    но няма връщане назад...
  • Хубава присъда Ели!
    Поздравявам те!
  • Сладка присъда !!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...