15 jun 2007, 9:12

Осъзнах

  Poesía
1.1K 0 7
Сутрин щом погаля росата
и гледам как си играят децата,
осъзнавам, че има смисъл да живея,
че има за кого и тъжна и весела песен да пея!
Вечер щом луната изгрее
и ароматът на слънце отвее,
аз зная, че не съм сама,
с мен е красивата луна!
Нощем, когато заспиваш до мен,
се чувствам по-удобно, отколкото в сатен!
Разтапям се в прегръдките на любовта,
щом усетя отново мириса на сутринта!
Всеки ден за мен е прекрасен,
щом смисълът на живота вече ми е ясен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...