Jun 15, 2007, 9:12 AM

Осъзнах

  Poetry
1.1K 0 7
Сутрин щом погаля росата
и гледам как си играят децата,
осъзнавам, че има смисъл да живея,
че има за кого и тъжна и весела песен да пея!
Вечер щом луната изгрее
и ароматът на слънце отвее,
аз зная, че не съм сама,
с мен е красивата луна!
Нощем, когато заспиваш до мен,
се чувствам по-удобно, отколкото в сатен!
Разтапям се в прегръдките на любовта,
щом усетя отново мириса на сутринта!
Всеки ден за мен е прекрасен,
щом смисълът на живота вече ми е ясен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...