15 июн. 2007 г., 09:12

Осъзнах

1.1K 0 7
Сутрин щом погаля росата
и гледам как си играят децата,
осъзнавам, че има смисъл да живея,
че има за кого и тъжна и весела песен да пея!
Вечер щом луната изгрее
и ароматът на слънце отвее,
аз зная, че не съм сама,
с мен е красивата луна!
Нощем, когато заспиваш до мен,
се чувствам по-удобно, отколкото в сатен!
Разтапям се в прегръдките на любовта,
щом усетя отново мириса на сутринта!
Всеки ден за мен е прекрасен,
щом смисълът на живота вече ми е ясен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...