26 oct 2006, 18:55

ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ

  Poesía
848 0 10
ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ


Усещането,
че се връщам в къщи,
защо ли...
толкоз много ми тежи!?
Какъв товар за крехките ми плещи
е самара от скалъпени лъжи!

Усещането,
че съм грешница пред клада,
защо ли...
така ума ми опива!?
Бушува в пламъци душата ми млада
и ме кара да се чувствам жива!

Усещането,
че съм преродена в огън,
защо ли...
ме изпепелява нощ и ден!?
Бленувам вечно водната стихия,
за да погаси пожара в мен!

Усещането,
че ранена птица съм,
защо ли...
тласка ме към къщи да летя!?
Не питай нищо! Превържи крилото ми -
сама ще вляза в клетка след това!

Усещането,
че отново съм обречена,
защо ли...
с тиха обич ме убиваш!?
Разпалвай кладата със страст гореща!
Истински едва тогава ще ме имаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,едва тогава...Поздрав,Ев!
  • Сун Дзъ казва: “музикалните тонове са пет на брой, но техните мелодии са толкова много, че човек не може да изслуша всичките.” Приемете тези пет усещания като път към безкрая от мелодии на жената...
    Прегръдка от мен...

  • Формата и съдържанието са еднакво добри! Искрените ми поздравления!
  • Да. Много е хубав стихът. Някои дори и тиха обич нямат. Какво да кажат те?
  • Прераждане на чувствата във теб дерзае
    и хубав стих това те кара да признаеш!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...