26 окт. 2006 г., 18:55

ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ 

  Поэзия
707 0 10
ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ


Усещането,
че се връщам в къщи,
защо ли...
толкоз много ми тежи!?
Какъв товар за крехките ми плещи
е самара от скалъпени лъжи!

Усещането,
че съм грешница пред клада,
защо ли...
така ума ми опива!?
Бушува в пламъци душата ми млада
и ме кара да се чувствам жива!

Усещането,
че съм преродена в огън,
защо ли...
ме изпепелява нощ и ден!?
Бленувам вечно водната стихия,
за да погаси пожара в мен!

Усещането,
че ранена птица съм,
защо ли...
тласка ме към къщи да летя!?
Не питай нищо! Превържи крилото ми -
сама ще вляза в клетка след това!

Усещането,
че отново съм обречена,
защо ли...
с тиха обич ме убиваш!?
Разпалвай кладата със страст гореща!
Истински едва тогава ще ме имаш!

© Адриана Зарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??