ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ
Усещането,
че се връщам в къщи,
защо ли...
толкоз много ми тежи!?
Какъв товар за крехките ми плещи
е самара от скалъпени лъжи!
Усещането,
че съм грешница пред клада,
защо ли...
така ума ми опива!?
Бушува в пламъци душата ми млада
и ме кара да се чувствам жива!
Усещането,
че съм преродена в огън,
защо ли...
ме изпепелява нощ и ден!?
Бленувам вечно водната стихия,
за да погаси пожара в мен!
Усещането,
че ранена птица съм,
защо ли...
тласка ме към къщи да летя!?
Не питай нищо! Превържи крилото ми -
сама ще вляза в клетка след това!
Усещането,
че отново съм обречена,
защо ли...
с тиха обич ме убиваш!?
Разпалвай кладата със страст гореща!
Истински едва тогава ще ме имаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени