26.10.2006 г., 18:55

ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ

850 0 10
ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ


Усещането,
че се връщам в къщи,
защо ли...
толкоз много ми тежи!?
Какъв товар за крехките ми плещи
е самара от скалъпени лъжи!

Усещането,
че съм грешница пред клада,
защо ли...
така ума ми опива!?
Бушува в пламъци душата ми млада
и ме кара да се чувствам жива!

Усещането,
че съм преродена в огън,
защо ли...
ме изпепелява нощ и ден!?
Бленувам вечно водната стихия,
за да погаси пожара в мен!

Усещането,
че ранена птица съм,
защо ли...
тласка ме към къщи да летя!?
Не питай нищо! Превържи крилото ми -
сама ще вляза в клетка след това!

Усещането,
че отново съм обречена,
защо ли...
с тиха обич ме убиваш!?
Разпалвай кладата със страст гореща!
Истински едва тогава ще ме имаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,едва тогава...Поздрав,Ев!
  • Сун Дзъ казва: “музикалните тонове са пет на брой, но техните мелодии са толкова много, че човек не може да изслуша всичките.” Приемете тези пет усещания като път към безкрая от мелодии на жената...
    Прегръдка от мен...

  • Формата и съдържанието са еднакво добри! Искрените ми поздравления!
  • Да. Много е хубав стихът. Някои дори и тиха обич нямат. Какво да кажат те?
  • Прераждане на чувствата във теб дерзае
    и хубав стих това те кара да признаеш!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...