25 jun 2011, 15:38

От блянове построй убежище

  Poesía
1.5K 0 20

Като младо вино

В съд вековен ме налей

Шепота на вятъра

В песен превърни

И пей

Като писана паница

Опали ме в грънчарска пещ

Като дърво

Дълбано с остър нож

Сътвори от мен

Красива вещ

Построй от блянове

Убежище в пущинака

Душата моя

Там ще чака

Тя на слънцето расте

И спи в нощна тишина

Сънува чудеса

Спомени мили

Светещи сводове

Крият тайните кодове

Дом ще бъда

С покрив небосвод

С врата утринната мараня

С прозорци песните

В покоя на нощта

Убежище е моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...