От блянове построй убежище
Като младо вино
В съд вековен ме налей
Шепота на вятъра
В песен превърни
И пей
Като писана паница
Опали ме в грънчарска пещ
Като дърво
Дълбано с остър нож
Сътвори от мен
Красива вещ
Построй от блянове
Убежище в пущинака
Душата моя
Там ще чака
Тя на слънцето расте
И спи в нощна тишина
Сънува чудеса
Спомени мили
Светещи сводове
Крият тайните кодове
Дом ще бъда
С покрив небосвод
С врата утринната мараня
С прозорци песните
В покоя на нощта
Убежище е моята душа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
