Jun 25, 2011, 3:38 PM

От блянове построй убежище

  Poetry
1.5K 0 20

Като младо вино

В съд вековен ме налей

Шепота на вятъра

В песен превърни

И пей

Като писана паница

Опали ме в грънчарска пещ

Като дърво

Дълбано с остър нож

Сътвори от мен

Красива вещ

Построй от блянове

Убежище в пущинака

Душата моя

Там ще чака

Тя на слънцето расте

И спи в нощна тишина

Сънува чудеса

Спомени мили

Светещи сводове

Крият тайните кодове

Дом ще бъда

С покрив небосвод

С врата утринната мараня

С прозорци песните

В покоя на нощта

Убежище е моята душа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...