25 jun 2006, 13:12

От бури вече имам страх

  Poesía
1.1K 0 6
Ти в живота ми се появи внезапно
като бурите в ясни дни.
Заплени ме с усмивката си,
с огнените си очи.
В плен изглеждаше,че бе и ти.
Последваха щастливи дни.
След време предателството срещнах.
Ти изневери внезапно
като бурите в ясни дни.
Наранена бях тогава.
Любовта ми силна и голяма
угасваше с всяка следваща лъжа.
Срещнах друг и влюбих се отново.
Щастието пак познах.
Сега ти вращаш се и искаш
да бъда твоя пак.
Но няма да се върна аз при тебе,
че от бури вече имам страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гиги,Алекси,Поли благодаря за хубавите думи!
    Радвам се,че ви харесва!
  • Хубав стих Карина.
    Поздрав и прекрасен ден
  • Златка радвам се,че ти е харесало.
    И да знам,че мога повече.
    Винаги може повече

  • Хареса ми, Карина. Мисля, че можеш и повече. Поздрави.
  • Анета тая 3-ка мислиш ли,че ми е от някаква полза без критика от която да разбера кое не е наред в стиха.
    Ади ще опитам да го преработя и ще видим какво ще ми хрумне

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...