Jun 25, 2006, 1:12 PM

От бури вече имам страх

  Poetry
1.1K 0 6
Ти в живота ми се появи внезапно
като бурите в ясни дни.
Заплени ме с усмивката си,
с огнените си очи.
В плен изглеждаше,че бе и ти.
Последваха щастливи дни.
След време предателството срещнах.
Ти изневери внезапно
като бурите в ясни дни.
Наранена бях тогава.
Любовта ми силна и голяма
угасваше с всяка следваща лъжа.
Срещнах друг и влюбих се отново.
Щастието пак познах.
Сега ти вращаш се и искаш
да бъда твоя пак.
Но няма да се върна аз при тебе,
че от бури вече имам страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гиги,Алекси,Поли благодаря за хубавите думи!
    Радвам се,че ви харесва!
  • Хубав стих Карина.
    Поздрав и прекрасен ден
  • Златка радвам се,че ти е харесало.
    И да знам,че мога повече.
    Винаги може повече

  • Хареса ми, Карина. Мисля, че можеш и повече. Поздрави.
  • Анета тая 3-ка мислиш ли,че ми е от някаква полза без критика от която да разбера кое не е наред в стиха.
    Ади ще опитам да го преработя и ще видим какво ще ми хрумне

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...