25.06.2006 г., 13:12

От бури вече имам страх

1.1K 0 6
Ти в живота ми се появи внезапно
като бурите в ясни дни.
Заплени ме с усмивката си,
с огнените си очи.
В плен изглеждаше,че бе и ти.
Последваха щастливи дни.
След време предателството срещнах.
Ти изневери внезапно
като бурите в ясни дни.
Наранена бях тогава.
Любовта ми силна и голяма
угасваше с всяка следваща лъжа.
Срещнах друг и влюбих се отново.
Щастието пак познах.
Сега ти вращаш се и искаш
да бъда твоя пак.
Но няма да се върна аз при тебе,
че от бури вече имам страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гиги,Алекси,Поли благодаря за хубавите думи!
    Радвам се,че ви харесва!
  • Хубав стих Карина.
    Поздрав и прекрасен ден
  • Златка радвам се,че ти е харесало.
    И да знам,че мога повече.
    Винаги може повече

  • Хареса ми, Карина. Мисля, че можеш и повече. Поздрави.
  • Анета тая 3-ка мислиш ли,че ми е от някаква полза без критика от която да разбера кое не е наред в стиха.
    Ади ще опитам да го преработя и ще видим какво ще ми хрумне

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...