7 abr 2010, 12:52

От другата страна 

  Poesía » De amor
637 0 7

"... идеш ли, слънце" - казах.

В очите ти кацна

светулка -

меко и влюбено. Веднъж.

И толкова.

 

От другата страна съм.

Боса. На колене.

С душа на светулка.

Вися разпъната от поглед

безопасно не погален,

потулен крясък

разпилява тишината,

с мека твърдост

омесвам мълчание

и броя стъпала.

 

Там горе, някой

 открехнал небето, слуша:

"... къде ми е светулката"

и я търси за мен.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??