7.04.2010 г., 12:52 ч.

От другата страна 

  Поезия » Любовна
636 0 7

"... идеш ли, слънце" - казах.

В очите ти кацна

светулка -

меко и влюбено. Веднъж.

И толкова.

 

От другата страна съм.

Боса. На колене.

С душа на светулка.

Вися разпъната от поглед

безопасно не погален,

потулен крясък

разпилява тишината,

с мека твърдост

омесвам мълчание

и броя стъпала.

 

Там горе, някой

 открехнал небето, слуша:

"... къде ми е светулката"

и я търси за мен.

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??