"... идеш ли, слънце" - казах.
В очите ти кацна
светулка -
меко и влюбено. Веднъж.
И толкова.
От другата страна съм.
Боса. На колене.
С душа на светулка.
Вися разпъната от поглед
безопасно не погален,
потулен крясък
разпилява тишината,
с мека твърдост
омесвам мълчание
и броя стъпала.
Там горе, някой
открехнал небето, слуша:
"... къде ми е светулката"
и я търси за мен.
© Дима All rights reserved.
!</a>
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
