От другата страна на мрака
Вървим с избодени очи
от другата страна на мрака,
защото всички сме слепци,
прокудени от светлината.
Вървим, а даже няма брод
и някой, който да ни води,
пък бил той само едноок...
и все така безпътно бродим.
Научихме какво е зло
и си изгубихме душите;
за някакъв червясал плод
безсмъртието разменихме.
Нима ще чакаме така
Армагедона до последно
или ще дръзнем в небеса
отново плахо да прогледнем?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Динков Todos los derechos reservados
