Вървим с избодени очи
от другата страна на мрака,
защото всички сме слепци,
прокудени от светлината.
Вървим, а даже няма брод
и някой, който да ни води,
пък бил той само едноок...
и все така безпътно бродим.
Научихме какво е зло
и си изгубихме душите;
за някакъв червясал плод
безсмъртието разменихме.
Нима ще чакаме така
Армагедона до последно
или ще дръзнем в небеса
отново плахо да прогледнем?
© Ивайло Динков All rights reserved.
Зависи на кой колко му е куража...Хубав стих, хареса ми
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
