Вървим с избодени очи
от другата страна на мрака,
защото всички сме слепци,
прокудени от светлината.
Вървим, а даже няма брод
и някой, който да ни води,
пък бил той само едноок...
и все така безпътно бродим.
Научихме какво е зло
и си изгубихме душите;
за някакъв червясал плод
безсмъртието разменихме.
Нима ще чакаме така
Армагедона до последно
или ще дръзнем в небеса
отново плахо да прогледнем?
© Ивайло Динков All rights reserved.
Зависи на кой колко му е куража...Хубав стих, хареса миAlex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
