20 jun 2009, 16:39

От една порода

893 0 3

От една порода хубавци

сбрали се, с лопата да ги ринеш,

търсят повод, че не им се спи

и в гуляй нощта им ще премине.

 

Тост след тост, безкрай наздравици,

прòмили кръвта им нажежават

и събуждат разни навици,

дето трезви си ги забраняват.

 

Изцъклени в пространствения хаос,

вече в космоса се реят -

Някой като Батман, други - Мики Маус,

герои велики в тях живеят.

 

Заиграват сцени непознати,

водката сценария написа,

с много екшън и без автомати,

масите обърнаха на триста.

 

Счупиха се чаши и чинии,

паднаха картини от стената

и пронизващ вик "Кои сме ние?!"

"Най-добрите!" - връщаше тълпата.

 

Чудеса. Направо да не вярваш.

Че веднъж човек живее, казват,

а главата, щом остава здрава,

кой каквото ще да си приказва.

 

p.s. на Бургаските купонджии

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...