20 июн. 2009 г., 16:39

От една порода

896 0 3

От една порода хубавци

сбрали се, с лопата да ги ринеш,

търсят повод, че не им се спи

и в гуляй нощта им ще премине.

 

Тост след тост, безкрай наздравици,

прòмили кръвта им нажежават

и събуждат разни навици,

дето трезви си ги забраняват.

 

Изцъклени в пространствения хаос,

вече в космоса се реят -

Някой като Батман, други - Мики Маус,

герои велики в тях живеят.

 

Заиграват сцени непознати,

водката сценария написа,

с много екшън и без автомати,

масите обърнаха на триста.

 

Счупиха се чаши и чинии,

паднаха картини от стената

и пронизващ вик "Кои сме ние?!"

"Най-добрите!" - връщаше тълпата.

 

Чудеса. Направо да не вярваш.

Че веднъж човек живее, казват,

а главата, щом остава здрава,

кой каквото ще да си приказва.

 

p.s. на Бургаските купонджии

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...