17 mar 2013, 15:46

От хилядите невъзможности

  Poesía
694 0 3

 

 

                                  От хилядите невъзможности

                                  избрах да съм смирена и добра...

                                  И, Господи, от всички сложности

                                  най-трудната и сложната избрах!

 

                                  Как да смиря гнева си?Праведни,

                                  умират без надежда млади хора,

                                  а някой пее песни шлагерни -

                                  без срам, без страх и без умора.

 

                                  Как да смиря гнева си? Майките

                                  и синовете вече нямат памет обща,

                                  по-умни от децата ни са чайките,

                                  които винаги на сушата се връщат...

 

                                   Как да смиря гнева си край реката,

                                   отровена от свойте мъртви риби,

                                   а камъкът в сърцето и в ръката

                                   тежи, тежат лъжи и думи криви...

 

                                   И нямам вече никакво търпение,

                                   ще хвърля този камък някъде!

                                   Смиреността ми вече е мъчение -

                                   та погледни ни, Господи, отнякъде!

 

                        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...