От хилядите невъзможности

                                  избрах да съм смирена и добра...

                                  И, Господи, от всички сложности

                                  най-трудната и сложната избрах!

                                  Как да смиря гнева си?Праведни,

                                  умират без надежда млади хора,

                                  а някой пее песни шлагерни -

                                  без срам, без страх и без умора.

                                  Как да смиря гнева си? Майките

                                  и синовете вече нямат памет обща,

                                  по-умни от децата ни са чайките,

                                  които винаги на сушата се връщат...

                                   Как да смиря гнева си край реката,

                                   отровена от свойте мъртви риби,

                                   а камъкът в сърцето и в ръката

                                   тежи, тежат лъжи и думи криви...

                                   И нямам вече никакво търпение,

                                   ще хвърля този камък някъде!

                                   Смиреността ми вече е мъчение -

                                   та погледни ни, Господи, отнякъде!