Mar 17, 2013, 3:46 PM

От хилядите невъзможности

  Poetry
699 0 3

 

 

                                  От хилядите невъзможности

                                  избрах да съм смирена и добра...

                                  И, Господи, от всички сложности

                                  най-трудната и сложната избрах!

 

                                  Как да смиря гнева си?Праведни,

                                  умират без надежда млади хора,

                                  а някой пее песни шлагерни -

                                  без срам, без страх и без умора.

 

                                  Как да смиря гнева си? Майките

                                  и синовете вече нямат памет обща,

                                  по-умни от децата ни са чайките,

                                  които винаги на сушата се връщат...

 

                                   Как да смиря гнева си край реката,

                                   отровена от свойте мъртви риби,

                                   а камъкът в сърцето и в ръката

                                   тежи, тежат лъжи и думи криви...

 

                                   И нямам вече никакво търпение,

                                   ще хвърля този камък някъде!

                                   Смиреността ми вече е мъчение -

                                   та погледни ни, Господи, отнякъде!

 

                        

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...