radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Mar 17, 2013, 3:46 PM

От хилядите невъзможности

  Poetry
691 0 3

 

 

                                  От хилядите невъзможности

                                  избрах да съм смирена и добра...

                                  И, Господи, от всички сложности

                                  най-трудната и сложната избрах!

 

                                  Как да смиря гнева си?Праведни,

                                  умират без надежда млади хора,

                                  а някой пее песни шлагерни -

                                  без срам, без страх и без умора.

 

                                  Как да смиря гнева си? Майките

                                  и синовете вече нямат памет обща,

                                  по-умни от децата ни са чайките,

                                  които винаги на сушата се връщат...

 

                                   Как да смиря гнева си край реката,

                                   отровена от свойте мъртви риби,

                                   а камъкът в сърцето и в ръката

                                   тежи, тежат лъжи и думи криви...

 

                                   И нямам вече никакво търпение,

                                   ще хвърля този камък някъде!

                                   Смиреността ми вече е мъчение -

                                   та погледни ни, Господи, отнякъде!

 

                        

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0