От хилядите невъзможности
От хилядите невъзможности
избрах да съм смирена и добра...
И, Господи, от всички сложности
най-трудната и сложната избрах!
Как да смиря гнева си?Праведни,
умират без надежда млади хора,
а някой пее песни шлагерни -
без срам, без страх и без умора.
Как да смиря гнева си? Майките
и синовете вече нямат памет обща,
по-умни от децата ни са чайките,
които винаги на сушата се връщат...
Как да смиря гнева си край реката,
отровена от свойте мъртви риби,
а камъкът в сърцето и в ръката
тежи, тежат лъжи и думи криви...
И нямам вече никакво търпение,
ще хвърля този камък някъде!
Смиреността ми вече е мъчение -
та погледни ни, Господи, отнякъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
