17 jul 2009, 2:40

От миналото идва аромат...

  Poesía
735 0 15

От миналото идва аромат,

ухае на забравена надежда,

заплита ме в усещане за свят,

все още жив

и истински изглежда.

Не мога да го скъсам

ей така,

да го захвърля някъде

с охота...

От него идва още аромат

и ме омайва

посреди живота...

А аз разправях някакви неща,

че вече съм израснала,

узряла...

Но ето –

идва този аромат

и разрушава

крехката раздяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След твоя пост, Маги, на мен ми замириса миналото още по-прекрасно! Поздрави!
  • на орехи, канела и мед...на обич...
    много, много хубаво, Руми.
  • Благодаря ви, Никол и Елмира! Радвам се, че се отбивате.
  • Кратко, но много съдържателно, и както каза Яна - "всяка дума е на място".
    Много ми хареса. Поезията ти е нежна и истинска.
  • много хубаво, уханно, с някакъв романтичен привкус...6!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...