17.07.2009 г., 2:40

От миналото идва аромат...

734 0 15

От миналото идва аромат,

ухае на забравена надежда,

заплита ме в усещане за свят,

все още жив

и истински изглежда.

Не мога да го скъсам

ей така,

да го захвърля някъде

с охота...

От него идва още аромат

и ме омайва

посреди живота...

А аз разправях някакви неща,

че вече съм израснала,

узряла...

Но ето –

идва този аромат

и разрушава

крехката раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След твоя пост, Маги, на мен ми замириса миналото още по-прекрасно! Поздрави!
  • на орехи, канела и мед...на обич...
    много, много хубаво, Руми.
  • Благодаря ви, Никол и Елмира! Радвам се, че се отбивате.
  • Кратко, но много съдържателно, и както каза Яна - "всяка дума е на място".
    Много ми хареса. Поезията ти е нежна и истинска.
  • много хубаво, уханно, с някакъв романтичен привкус...6!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...