17.07.2009 г., 2:40

От миналото идва аромат...

739 0 15

От миналото идва аромат,

ухае на забравена надежда,

заплита ме в усещане за свят,

все още жив

и истински изглежда.

Не мога да го скъсам

ей така,

да го захвърля някъде

с охота...

От него идва още аромат

и ме омайва

посреди живота...

А аз разправях някакви неща,

че вече съм израснала,

узряла...

Но ето –

идва този аромат

и разрушава

крехката раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След твоя пост, Маги, на мен ми замириса миналото още по-прекрасно! Поздрави!
  • на орехи, канела и мед...на обич...
    много, много хубаво, Руми.
  • Благодаря ви, Никол и Елмира! Радвам се, че се отбивате.
  • Кратко, но много съдържателно, и както каза Яна - "всяка дума е на място".
    Много ми хареса. Поезията ти е нежна и истинска.
  • много хубаво, уханно, с някакъв романтичен привкус...6!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...