От миналото идва аромат,
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда.
Не мога да го скъсам
ей така,
да го захвърля някъде
с охота...
От него идва още аромат
и ме омайва
посреди живота...
А аз разправях някакви неща,
че вече съм израснала,
узряла...
Но ето –
идва този аромат
и разрушава
крехката раздяла.
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
