17 июл. 2009 г., 02:40

От миналото идва аромат...

740 0 15

От миналото идва аромат,

ухае на забравена надежда,

заплита ме в усещане за свят,

все още жив

и истински изглежда.

Не мога да го скъсам

ей така,

да го захвърля някъде

с охота...

От него идва още аромат

и ме омайва

посреди живота...

А аз разправях някакви неща,

че вече съм израснала,

узряла...

Но ето –

идва този аромат

и разрушава

крехката раздяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След твоя пост, Маги, на мен ми замириса миналото още по-прекрасно! Поздрави!
  • на орехи, канела и мед...на обич...
    много, много хубаво, Руми.
  • Благодаря ви, Никол и Елмира! Радвам се, че се отбивате.
  • Кратко, но много съдържателно, и както каза Яна - "всяка дума е на място".
    Много ми хареса. Поезията ти е нежна и истинска.
  • много хубаво, уханно, с някакъв романтичен привкус...6!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...