17 июл. 2009 г., 02:40

От миналото идва аромат...

733 0 15

От миналото идва аромат,

ухае на забравена надежда,

заплита ме в усещане за свят,

все още жив

и истински изглежда.

Не мога да го скъсам

ей така,

да го захвърля някъде

с охота...

От него идва още аромат

и ме омайва

посреди живота...

А аз разправях някакви неща,

че вече съм израснала,

узряла...

Но ето –

идва този аромат

и разрушава

крехката раздяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След твоя пост, Маги, на мен ми замириса миналото още по-прекрасно! Поздрави!
  • на орехи, канела и мед...на обич...
    много, много хубаво, Руми.
  • Благодаря ви, Никол и Елмира! Радвам се, че се отбивате.
  • Кратко, но много съдържателно, и както каза Яна - "всяка дума е на място".
    Много ми хареса. Поезията ти е нежна и истинска.
  • много хубаво, уханно, с някакъв романтичен привкус...6!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....