От небесния бряг

Poesía

516 7 20

/в памет на баща ми/

Ръси терасата ситен дъждец.

Чакат такъмите в прах, неприбрани.

Капне, измие, даде им живец...

После престане.

А татко го няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

😃

2022-08-12T20:27:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не съм, Миме! Честна вещерска! 🙂

2022-08-12T19:07:21+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Само се надявам да не се окажеш овца с люспеста опашка, веднага бягам и затварям тунела, като МММ 😃 Благодаря, Наде.

2022-08-12T19:05:11+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Миме, не тъжи! Всичко, което има един опърничав Овен и може да те накара да се поувстваш по-добре е твое. Стих, прегръдка, рога...

2022-08-12T17:29:39+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

И аз благодаря, Ивита 😒

2022-08-12T04:03:38+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0