От небесния бряг

Poesía

517 7 20

/в памет на баща ми/

Ръси терасата ситен дъждец.

Чакат такъмите в прах, неприбрани.

Капне, измие, даде им живец...

После престане.

А татко го няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

😃

2022-08-12T20:27:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не съм, Миме! Честна вещерска! 🙂

2022-08-12T19:07:21+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Само се надявам да не се окажеш овца с люспеста опашка, веднага бягам и затварям тунела, като МММ 😃 Благодаря, Наде.

2022-08-12T19:05:11+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Миме, не тъжи! Всичко, което има един опърничав Овен и може да те накара да се поувстваш по-добре е твое. Стих, прегръдка, рога...

2022-08-12T17:29:39+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

И аз благодаря, Ивита 😒

2022-08-12T04:03:38+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0