11 ago 2022, 8:54

От небесния бряг 

  Poesía
324 7 20

/в памет на баща ми/

 

Ръси терасата ситен дъждец.

Чакат такъмите в прах, неприбрани.

Капне, измие, даде им живец...

После престане.

 

А татко го няма.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??