11.08.2022 г., 8:54 ч.
От небесния бряг
/в памет на баща ми/
Ръси терасата ситен дъждец.
Чакат такъмите в прах, неприбрани.
Капне, измие, даде им живец...
После престане.
А татко го няма.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
😃
-
Не съм, Миме! Честна вещерска! 🙂
-
Само се надявам да не се окажеш овца с люспеста опашка, веднага бягам и затварям тунела, като МММ 😃 Благодаря, Наде.
-
Миме, не тъжи! Всичко, което има един опърничав Овен и може да те накара да се поувстваш по-добре е твое. Стих, прегръдка, рога...
-
И аз благодаря, Ивита 😒
-
Благодаря ти, Мария!❤
-
Благодаря.
-
докосна ме
-
Гледам много да не се замислям и да се затрупвам с различни дейности, но понякога не успявам да се разсея достатъчно. Благодаря. Благодаря и за "Любими".
-
Когато споделиш мъката си,сякаш се размива и по малко тежи.
-
Баща ми имаше начална фаза на деменция. С часове седеше на терасата и разглобяваше рибарски принадлежности и все питаше – това какво е? После получи инсулт, парализира се и цял месец лежа, като можеше да си движи единствено дясната ръка. Махаше с нея и драскаше по тапета. Имаше рани от залежаването по цялото тяло. Почина много мъчително, пред очите ми. Извинявам се за тези натуралистични подробности, но съм в меланхолично настроение. Благодаря за съпричастието!
-
Тъжно е, моят баща си е отишъл два месеца след раждането ми...
-
😭
-
И мен ме разплака, Мария и аз имам невероятни спомени с баща си, загубих много близки хора!
-
И аз се натъжих, когато го писах, Миночка. Благодаря. Този клип всеки път ме разплаква: https://www.youtube.com/watch?v=JEexIgFkMjI Lindsey Stirling lose you now
-
Много дълбоко и тъжно, Мария!
-
Антоанета, Георги, благодаря.
-
Хубаво.
-
Хубаво написано, Мария!
-
Благодаря, Тъжен лирик.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
