5 sept 2007, 14:55

От необичане

  Poesía
833 0 6

Не вярвам в празници -

на тях кръщелници

са свещите.

Живея с клетви,

във кръстове

познах

сестрите  си.

Не подарявам нищо.

Крадец съм,

явен,

в старото сърце

на майка ми.

По малко

от времето

чупя,

стрелките -

венец

за мъртвия -

пазя ги.

Голяма съм,

когато върховете

под краката ми

прилягат.

Все още чакам

най-страшното Признание

от Дявола,

че ще му бъда...

... бях му.

Не вярвам в любовта,

и то не е от необичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...