5.09.2007 г., 14:55

От необичане

829 0 6

Не вярвам в празници -

на тях кръщелници

са свещите.

Живея с клетви,

във кръстове

познах

сестрите  си.

Не подарявам нищо.

Крадец съм,

явен,

в старото сърце

на майка ми.

По малко

от времето

чупя,

стрелките -

венец

за мъртвия -

пазя ги.

Голяма съм,

когато върховете

под краката ми

прилягат.

Все още чакам

най-страшното Признание

от Дявола,

че ще му бъда...

... бях му.

Не вярвам в любовта,

и то не е от необичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...