5 сент. 2007 г., 14:55

От необичане

830 0 6

Не вярвам в празници -

на тях кръщелници

са свещите.

Живея с клетви,

във кръстове

познах

сестрите  си.

Не подарявам нищо.

Крадец съм,

явен,

в старото сърце

на майка ми.

По малко

от времето

чупя,

стрелките -

венец

за мъртвия -

пазя ги.

Голяма съм,

когато върховете

под краката ми

прилягат.

Все още чакам

най-страшното Признание

от Дявола,

че ще му бъда...

... бях му.

Не вярвам в любовта,

и то не е от необичане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...