Sep 5, 2007, 2:55 PM

От необичане

  Poetry
831 0 6

Не вярвам в празници -

на тях кръщелници

са свещите.

Живея с клетви,

във кръстове

познах

сестрите  си.

Не подарявам нищо.

Крадец съм,

явен,

в старото сърце

на майка ми.

По малко

от времето

чупя,

стрелките -

венец

за мъртвия -

пазя ги.

Голяма съм,

когато върховете

под краката ми

прилягат.

Все още чакам

най-страшното Признание

от Дявола,

че ще му бъда...

... бях му.

Не вярвам в любовта,

и то не е от необичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...