Sep 5, 2007, 2:55 PM

От необичане

  Poetry
832 0 6

Не вярвам в празници -

на тях кръщелници

са свещите.

Живея с клетви,

във кръстове

познах

сестрите  си.

Не подарявам нищо.

Крадец съм,

явен,

в старото сърце

на майка ми.

По малко

от времето

чупя,

стрелките -

венец

за мъртвия -

пазя ги.

Голяма съм,

когато върховете

под краката ми

прилягат.

Все още чакам

най-страшното Признание

от Дявола,

че ще му бъда...

... бях му.

Не вярвам в любовта,

и то не е от необичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...