От обич

Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме,
да носиш на твоето рамо,
аз да летя в небесата
и волно да газя росата.
Спокойно съм спала, когато,
решавал си сложни проблеми
и само, защото ме има
болката става търпима.
Не знаех, че толкова много,
възможно е да се обича,
не вярвах, че ти ще го можеш
и сърцето за мен ще заложиш!
Сега вече знам, че ти можеш,
знам, че за мене си всичко,
другото няма значение,
щом аз съм твойто вълнение!