MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
May 20, 2016, 8:01 AM

От обич 

  Poetry » Love
384 0 0
Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме,
да носиш на твоето рамо,
аз да летя в небесата
и волно да газя росата.
Спокойно съм спала, когато,
решавал си сложни проблеми
и само, защото ме има
болката става търпима. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Random works
: ??:??