От обич
476
0
0
Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме,
да носиш на твоето рамо,
аз да летя в небесата
и волно да газя росата.
Спокойно съм спала, когато,
решавал си сложни проблеми
и само, защото ме има
болката става търпима.
Не знаех, че толкова много,
възможно е да се обича,
не вярвах, че ти ще го можеш
и сърцето за мен ще заложиш!
Сега вече знам, че ти можеш,
знам, че за мене си всичко,
другото няма значение,
щом аз съм твойто вълнение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
