6 jul 2006, 1:03

От път се върна ти...

  Poesía
836 0 15

Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?

Гурбета, казва някой, отчуждава,
но аз не съм съгласна със това.
Очите ти отново ме пленяват.
И песен пее моята душа.

Сега сме двама. С нас е любовта!
А бурята житейска нека вие.
Прекрасно е! Влюбени сърца,
материалното не ще разбие.

                                                           




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върна се.Аз толкова те чаках.
    Посрещнах те с отворено сърце

    Много искреност и неподправена емоция има в стиха ти.
    Браво, Петя.
  • да бъде, Петя!
  • "Сега сме двама.С нас е любовта!
    А бурята житейска нека вие."

    Нека любовта е винаги с вас,Петинка!Поздрави!
  • Хубав миг!Дано да продължи дълго!Поздрави!Хенри
  • Поздравления, Петинка. Харесва ми. Ще го покажа на една приятелка, която очаква своя любим да се завърне.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...