От път се върна ти...
Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?
Гурбета, казва някой, отчуждава,
но аз не съм съгласна със това.
Очите ти отново ме пленяват.
И песен пее моята душа.
Сега сме двама. С нас е любовта!
А бурята житейска нека вие.
Прекрасно е! Влюбени сърца,
материалното не ще разбие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
